И как да ги съхраним с годините
Снимка: Shutterstock
Още от пелените се опитваме да направим от детето си човек – такъв какъвто искаме. Да възпитаме у него качествата, които смятаме, че ще са му нужни.
Какво обаче може да научим и ние възрастните и да „вземем на заем“ от него. Защото природата е надарила децата с невероятни качества, които уви – ние като възрастни не притежаваме. Просто защото с времето сме ги загубили.
Какво могат нашите деца?
Наслаждават се на момента
Родителите нервничат, детето се е заплеснало някъде. Гледат си нервно часовника, закъсняват, а то наблюдава от близо една гъсеница. За него тя е феномен – чудо на природата.
Ако винаги и много бързаме, може да закъснеем и да пропуснем същественото – моментът. Да се почувстваме тук и сега.
„За възрастните е важно да знаят какво се случва в бъдеще, а за детето – спокойствието и удоволствието от настоящето", обяснява психологът Алесандър Покришкин.
Ето това е качество, което може да „копираме“ от децата и да се опитаме да сме като тях. Поне за малко.
Защото понякога е полезно да си дадем сметка, че има само мигове и да ги изживяваме пълноценно, все едно са най-важният момент в живота ни.
Бързо забравят обиди и спорове
Детето на 2,5- 3,5 години може да помни, кога и къде се е скарало с братчето си, какъв бонбон сестра му е изяла вместо да му го даде. Обидата и оскърблението обаче отиват на заден план, а защо е възникнал конфликтът детето забравя бързо. След кратката емоционална буря около загубата, отново цари разбирателство и любов.
Докато враждите и раздорите между възрастните братя и сестри понякога имат трайни последици.
Трудно е да си представим злопаметни деца. За разлика от възрастните те бързо забравят обидата. Има какво да научим от тях.
Понякога е по-разумно да не таим дълго в сърцето се обида и да се научим да прощаваме точно както го правят децата. И да си повтаряме: „Сърдитко Петко, празна му торбичка!“
Трупат запас от щастливи мигове
Детето бързо забравя за споровете, но разходката в планината с дядо може да помни за цял живот.
Снимка: Shutterstock
Възрастните също са силно впечатлителни. Има обаче разлика. При децата критичното мислене още не е развито. От екскурзията в неговата памет остава именно усмивката на дядо, сладоледът, а не изцапаните панталони.
Възрастните също с носталгия си спомнят подобни моменти от своето детство, на които тогава не е обърнал внимание.
А без топли спомени няма как.
Вярват в чудеса
Всеки родител е използвал някакви малки, „благородни“ лъжи. Например, че детето трябва много да слуша. Само тогава Дядо Коледа ще остави под елхата поръчаните подаръци. И заради срещата с белобрадия старец, малчуганът много се старае.
Когато пораснем, сякаш забравяме, че за да постигнем нещо желано, ни трябва вяра. Излишните съмнения и колебания сриват перспективата и намаляват шанса за успех и желанието да се борим за него.
Според психолозите, вярата в чудеса помага на човек да преодолее най-сложните моменти в живота си. Главното е – не да разчитаме на чудо, а да вярваме и да се борим да се случи.
Не се притесняват да са такива каквито са
Децата са свободни и открити: те не се стесняват да изразят емоциите си, казват истината право в очите, готови са да пеят и танцуват пред всеки. С една дума – не се притесняват да са такива каквито са.
По-късно започват да се променят и да спазват определени норми, наложени от обществото. Придържат се към определен модел на поведение. От една страна това е част от възпитателния процес, от друга обаче, ако силно се повлияят, има риск да изгубят себе си.
В живота често ще им се налага да „влязат в роля“ - добро дете, отличник, послушен и благодарен внук. Понякога истинското „аз“ отива на заден план, заради многото роли, които се налага да поеме.
В своите мечти вие свирите по цел ден на пияно, а в реалния живот си казвате: „ Как да отделям толкова време, нали трябва да вода детето на урок!“
В съвременния живот много хора се отказват да бъдат това, което им диктува сърцето, а се подчиняват на наложения избор, извинявайки се с липса на свободно време, сили ... и какво ли още не.
А дали си струва?
Източник: letidor.ru, адаптация Мона Василева
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари